Най-често тази сложна представа се свежда до някакъв прост списък с характеристики, които сме убедени, че идеалният за нас партньор трябва да притежава. Сравняваме всеки срещнат човек със списъка в ума си и след това решаваме дали искаме да го опознаем повече.
Как точно се учим да правим интелигентни преценки за важните за нас хора? Кой е достатъчно квалифициран, за да ни обучи? Може би родителите? Или училището? Отговорът е разочароващ: оказваме се почти напълно неподготвени да оценим и да проектираме в бъдещето личността, с която се каним да обвържем живота си.
В мнозинството от случаите животът ни сблъсква не с една, а със серия от заблуди – от Дядо Коледа до краха на любовния идеал (въпреки че мнозина поддържат убеждението си за силата на любовта, която ще е способна да промени другия).
Никой не ни казва, когато сме млади, че трябва да се научим да преценяваме внимателно характерите на другите хора, за да различим онези, които заслужават доверието ни.
В своята книга психиатърът д-р Ливингстън ни запознава с предупредителните знаци, които биха ни разкрили как една личност би могла да се развие в бъдеще. Той представя един сравнително прост модел, който ни помага да се ориентираме
в джунглата от избори: има качества, които е добре да търсим и разпознаваме в другите и съответно да развиваме в себе си. Има класически човешки ценности – доброта, оптимизъм, лоялност, красота, гъвкавост, толерантност, чувство за хумор – които, търсени и открити в човека, с когото искаме да обвържем съдбата си, ще ни гарантират по-добър и по-щастлив живот.
Български
