Не се научаваме да общуваме нито в семейството, нито в училище. Повечето от нас още от детството биват привиквани да отговарят на очакванията на другите, без да чуват вътрешния си глас. По-късно, като зрели хора, попадаме в капана на антиобщуването – на неспособността да слушаме и да се слушаме, да чуваме и да се чуваме. Но да оставим да говорят авторите.

В тази книга ще споделим с читателя някои от откритията си, ще забием жалоните по пътя към успешната комуникация, която ще ни позволи да чуваме другия и да му говорим така, че да ни чуе. Този път към живото общуване ще ни позволи главно да чуем себе си, да се свържем с най-доброто, с неподозираното, което се крие у всеки от нас.

Всеки сам отговаря за страданието и за радостта си, никой друг не може да изпита вместо него емоциите му на удоволствие или мъка. И всеки е дълбоко зависим от своята среда, която тръгва от биологичното, социалното и културното му наследство, за да стигне далеч отвъд звездите, които, там някъде в необятното небе, със своето местоположение, със своето излъчване, със своето движение също най-вероятно влияят върху това, което сме и което вършим.

There is no added resume!