Измежду многото книги по темата, спомените на българския офицер от полски произход Отон Барбар се открояват със своята сурова правдивост. Войната при него не се изразява само в победи и върховни моменти, тя е изнурителна, а понякога и тиха, също както смъртта на болния от холера. Авторът изгражда една непозната за нас картина на фронта: жестокостта на битките, грешките на командването, суетата и малодушието на някои офицери, недоволството и демонстрациите на изтощените войници. А сред тях и образът на обикновения войник: добродушен, готов да сподели последния си залък с командира, вечно загрижен за своите ниви и деца, но и безстрашен в боевете.
Български
