„Махабхарата“ ни пренася в неповторимата атмосфера на съвършенната ведическа цивилизация в края на епохата Двапара юга.
Императорът на земята Шантану е оставил трима сина. Най-големият – Бхишма, роден от първия брак на императора, се е отказал от законното си право на наследник на престола в полза на синовете на баща си от втория му брак: принц Читрангада и принц Вичитравиря.
Без да оставят наследници Читрангада и Вичитравиря умират.
Силно обезпокоена за бъдещето на династията, царицата-майка Сатявати моли първородния си син - Вясадева, дете от мистичното ѝ единение с мъдреца Парашара, да зачене наследници. Вясадева се съгласява, но при условие, че ще бъде приет от двете царици-вдовици в отблъскващия си вид на практикуващ сурови отречения аскет.
При зачеването на първото дете, царица Амбика затваря от ужас очите си при вида на мъдреца и той предрича, че тя ще роди силен, интелигентен, мъдър и благоденстващ син, който обаче, по вина на майка си, ще бъде сляп.
При зачеването на второто дете, царица Амбалика пребледнява от ужас при вида на Вясадева и той предрича, че тя ще роди сияен, благословен и изключително силен, но блед син.
Български
