Самуел Ханеман

Кристиян Фридрих Самуел Ханеман е немски доктор по медицина, създател на хомеопатията.

Дълго време Ханеман практикува медицина без да е доволен от резултатите. След откриването на хинина и неговия изключителен ефект върху маларията, Ханеман решава да експериментира с това вещество. Като приема дози от него, открива, че хининът предизвиква симптоми, същите като на маларията. Много бързо Ханеман стига до идеята, че това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен. Така той създава първия постулат на хомеопатията: подобното лекува подобно, затова нарича новият вид лечение хомеопатия (гръцки: homeo – „близък“, „подобен“ и pathos – „страдание“). По-късно започва да експериментира и с други лекарства – беладона, камфор и др.

През 1810 г. Ханеман публикува първата от 6-те редакции на книгата си „Органон на лечебното изкуство“, в която дефинира хомеопатичната философия. Скоро след това интересът към хомеопатията сериозно се повишава. Ханеман преподава по това време в университета в Лайпциг. Там е наричан от студентите си с прякора Яростен ураган, заради острия език, с който критикува някои от тогавашните практики на традиционната медицина.

През 1821 г. Ханеман изпробва 66 хомеопатични препарата и е публикува своята „Материя Медика Пюра“ в шест тома. През 1831 г. холера връхлита Централна Европа. Ханеман публикува статии върху приложението на хомеопатията при болестта.