„Колкото и патетично да прозвучи, Стефан Марков беше от последните представители на една изчезваща порода, беше борец за каузи. Години наред отстояваше идеята и има личен принос да се запазят литографските бази в България, това практически означаваше стимулиране и подпомагане въобще на цялото графично изкуство. Направи ми впечатление в едно негово последно интервю, непосредствено преди да почине през 2000 година, с какво топло чувство говори за СБХ, очевидно е гледал на тази организация като на един клуб от приятели и съмишленици.

Изключително обаятелен разказвач, на мен винаги са ми правили впечатление неговите задълбочени интереси в областта на географията, корабоплаването... Имаше морско минало, понеже е син на капитан, той самият също е плавал с кораби, и това даваше отпечатък върху целия му нрав, включително и върху изкуството му. Обичаше да се разхожда по морски карти, да си представя морски битки. Последните му работи, от последните две години, са наистина един цикъл, който директно го отправя в полето на експериментаторите, в полето на изследователите в изкуството. Направи десетки превъзходни неща, които в момента са част от експозицията, основна част от изложбата, за която говорим. За мен беше много вълнуващо, когато ги видях преди броени часове по време на подреждането на изложбата.“

Албена Спасова

There is no added resume!