Your cart is empty!
Старобългарското изкуство XI – XIII век
Разглежда се архитектурата, живописта (стенописи и иконопис), златарството и скулптурата по времето, когато България е под византийска власт; обществено-историческите условия за развоя на българското изкуство през Второто българско царство, архитектурата (градоустройство и военна архитектура; църкви и манастири); живописта (Търновската школа; Боянската църква). Идеята на автора е била книгата да обхване всички дялове на нашето изкуство до падането на българския народ под османска власт; да бъдат включени архитектурата с архитектурната украса, стенописта и миниатюрата, златарството и керамиката. Но проф. Мавродинов не успява да я довърши. Последните му думи след първия пристъп на болестта са: „Златарски не написа историята на XIV в., Мутафчиев не завърши XIV в. и аз XIV в. няма да завърша.“
Книгата е ценен справочник, съдържа множество илюстрации на образци на старобългарското изкуство, както и архитектурни планове на църквите, които са изследвани.
Проф. Никола Мавродинов
Проф. Никола Петров Мавродинов е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура.
Завършва история на изкуството и археология в Лиеж, Белгия (1928). Асистент в Народния музей в София (1931–1934). Уредник в същия музей (1934–1944). Директор на Археологическия музей при БАН (1944–1949). Професор по история на изкуствата във Висшия инженерно-строителен институт в София (1954–1958), по история на българското изкуство във Висшия институт за изобразителни изкуства в София (1955–1958). Член-кореспондент на БАН от 1946 г. Действителен член на Българския археологически институт от 1939 г.