Свещените воини на българите не са въоръжени убийци, скрити под плащ с изписан кръст на него, а кръста носят тайно в пазвата си, за да атакуват неотразимо с него. Тяхна­та тай­н­с­т­ве­на си­ла обър­к­ва османската им­пер­с­ка ад­ми­нис­т­ра­ция. След поредица от подвизи те придобиват та­ка­ва мо­­щ, че все­ки свой на­бег бе­ле­жат със све­ще­на кръв. При то­ва не на­па­дат из кли­су­ри­те на Бал­ка­на. Не се про­мък­ват но­щем. През охранявани­те заг­раж­де­ния не пре­ми­на­ват пъл­зеш­ком. Ата­ку­ват Ца­риг­рад или важ­ните гра­дове в про­вин­ци­и­те. На щурм се хвър­лят ви­на­ги по­е­ди­нич­но. Нах­лу­ват в де­ня и часа, ко­га­то вът­ре има много мюсюлмани. До­мог­ват се до па­ша или ка­дия и го зас­та­вят да иг­рае спо­ред ро­ля­та, която му е отредена в Пла­на, който те следват. Тях никой не може да ги спре. Няма какво да ги отклони. Те няма да отстъпят, нито да се прикрият. Те неизменно побеждават.

Те са най-честитите ученици на посветените, защото Бог би се гордял с тях дори повече, отколкото с техните високоучени учители. Те не печелят триумф, на който могат да се насладят. Те се развихрят в него и са неговата същност. Те са духовете, на които Бог би желал да даде нови тела, за да продължат да Му служат. Където и да са!

There is no added resume!