Македония е доминираща тема както в живота, така и в творчеството на Пейо К. Яворов. Тринадесет години, най-активните от живота си, великият поет отдава в служене на каузата за нейното освобождение. За него Македония е тази част от Родината, онеправдана с най-тежка участ, затова към нея проявява действен патриотизъм. И прави това доброволно, безкористно и със завидно постоянство.

Отношението на големия поет към Македония е потвърждение на максимата, че значимият творчески дух винаги е здраво свързан с националната общност. Едновременно с това то повдига и въпроса: освен патриотичната идея, кое мотивира хора като Яворов да изоставят един сравнително уреден и спокоен живот, с блестящи перспективи за творческо израстване, и да се изложат на продължителна несигурност, преумора, изтощение, смъртна опасност?

Всеки народ ражда свои избраници, за които смисълът на съществуването им е в това да се жертват за добруването на другите. Нещо повече, жертвата извисява тези хора и ги прави истински щастливи. Да рискуваш живота си за една кауза, която далеч надхвърля пределите на собственото ти съществуване като стремеж, присъства и в повечето известни духовни традиции.