Османската империя и самото ѝ съществуване винаги са били болезнен въпрос за българската историография и за българите като цяло. Няма и как да бъде по друг начин – петвековното чуждо владичество не носи никакви съществени позитиви на народа ни, докато негативите са повече от очевидни и оставят дълготрайна следа в социалното, политическото и дори националното развитие на народа ни.
Макар, несъмнено, да имаме повече от основателни причини да презираме тази чужда държава, ограбила ни от правото на свободно развитие и съществуване, сляпата омраза и свръхемоционалното отношение към Османската империя все повече се превръща в бреме за народа ни.