Димитър Маринов е български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей.
Роден е като Петко в с. Армалуй, днес част от гр. Вълчедръм, в семейството на Върбан и Наца Мъцанкови. В резултат на кратко боледуване непосредствено след раждането майката Наца умира. Бащата решава да даде детето „хранениче“ на бездетно семейство. Ломският гражданин Марин Банов и съпругата му Вълкана осиновяват новородения Петко, когото прекръстват на Димитър.
На 24 април 1854 г. Димитър постъпва в ломското училище. Под наставленията на своя учител Кръстьо Пишурка преминава успешно всички нива и през 1858 г. вече е „калфа“. Като награда за отличното си представяне баща му Марин Банов му подарява няколко книги.
Мразовитата зима е причина Д. Маринов да остане в продължение на десет месеца в Рилския манастир като ученик и послушник на отец Неофит Рилски. Будната му личност не остава незабелязана и той отново се проявява с отличен успех и завидни качества и умения. Провокиран от възможността да си възвърне изгубеното наследство, Д. Маринов се завръща отново в Лом. Впоследствие решава да постъпи отново в Ломското училище, където преподава Н. Първанов, един от най-активните деятели на просветното дело.
Пенсионира се от Етнографския музей по лични причини през март 1908 г. Внезапно, през 1921 той приема свещеннически сан в Кремиковския манастир и през 1929 напълно се оттегля от светския живот. Умира в Рилския манастир на 10 януари 1940 г.
Със своето богато творчество и обществено значимо дело Димитър Маринов заема важно място както в културната, така и в политическата ни история.
Български
