„Възродителният процес“ (1984-1989 г.) е оставил дълбок коловоз в българската колективна памет. Волно или неволно, обществото се връща към него по различни поводи, за да установи всеки път колко разнопосочни са реалните на този непознат по замаха си епизод на зловещо социално инженерство. Асимилационната кампания срещу турското малцинство в страната и крахът на начинанието са осмисляни от не една гледна точка, но в знанието за събитията все още остават сиви зони.
Книгата навлиза в по-слабо проучените икономически пластове, прочитайки случилото се през неговите стопански аспекти. Тя търси да структурира и оразмери цената, платена за агресивната политика спрямо българските турци. В общ план „Възродителният процес“ изпъква най-вече като решаващ катализатор на Големия взрив, довел до окончателния разпад на комунистическия режим у нас. Под напора на острия етнически конфликт системата се срива в условия, които едновременно разлагат необратимо плановия стопански ред и възкресяват най-ретроградните методи на „военния комунизъм“. А пейзажът след битката оставя наследство, повлияло осезаемо върху стопанската култура на последвалия преход.
Български
