Сложните и противоречиви взаимоотношения между България и Третия райх са една от любимите теми на българските историци. Комплексът от взаимовръзки между двете страни многократно е подлаган на изследвания в различните му аспекти. В тази интересна тема, която далеч не е изчерпана, авторът е съзрял проблематика, досега оставала твърде встрани от задълбочени проучвателни начинания. Разбира се, германското военноморско присъствие в България не е абсолютно „бяло петно“ за националната ни историография, но то винаги е било отбелязвано бегло и между другото, много често и спекулативно, вследствие на което е лишено от цялостен, систематизиран и адекватен анализ. Прецизният и обективен историографски обзор на досегашната литература по въпроса, извършен от автора, по неопровержим начин доказва неговото право да се изяви като първопроходец в тази насока.
Първата глава на труда е посветена на германското военноморско присъствие в България, дейността на германските военноморски сили в акваторията на Черно море и взаимоотношенията им със съответните български военни инстанции.
Във втората глава е разкрито мястото на българския военноморски промишлен потенциал (корабостроителен и кораборемонтен) в системата от стопански и военноикономически връзки между България и Третия райх в хода на войната.
Трета глава се съсредоточава изцяло върху същността и реализацията на германските корабостроителни програми, възлагани на български изпълнители. В заключението авторът е изложил обобщените изводи от своето изследване и е формулирал цялостна оценка за характера и значението на българско-германското военноморско сътрудничество по време на Втората световна война.
Български
