Към края на XVIII в. килийната просвета в различни български краища придобива нова организация, когато с училищния живот, в тежките условия на чужда политическа и духовна власт, се заемат не само отделни манастири, църкви, монаси и свещеници, но и местните български общини. Първенците на отделни селища, обединени в т. нар. църковни общини, все по-често започват да се въодушевяват от желанието „да се направи школо“ (училище) в тяхното „отечество“ - като под думата „отечество“ по това време нерядко се разбира родното село или град.
През 30-те години на XIX в. понятието „отечество“ започва да се използва с ново значение. Заражда се идеята за изграждането на общонародно школо, което да просвети „сичката наша сирота България“. В помощ на този стремеж идва една нова образователна система, известна като Бел-Ланкастърска, или взаимоучителна. Нейното пътешествие към българските предели започва в края на XVIII в. от един приют за сираци в Мадрас (днес Ченай, Индия). В продължение на около три десетилетия системата се развива, става популярна и се разпространява на пет континента. По инициатива на някои български емигранти с габровски произход, живеещи в Одеса и Букурещ, Бел-Ланкастърската система е въведена в новооткритото Габровско училище през 1835 г. Идеята на основателите му е това училище да стане общобългарски просветен център, в който да се подготвят ученици от различни български краища. Следващият важен център за разпространяване на новата образователна система е Копривщенското взаимно училище, открито през 1837 г.
С изграждането на тези важни средища за новобългарска просвета и подготовка на учители по взаимоучителната система се поставя началото на един нов училищен градеж, който цели да създаде не просто „школо“ за жителите на отделно село или град, а да постави основите на една общобългарска просветна мрежа - единна образователна система, която да буди, вдъхновява и укрепва народностното чувство на българите, да ги обедини и подготви за независим духовен и политически живот.
Български
