„Човечеството помъдрява в страданията. Слепотата го води към изпитания и мъки, в мъченията душата се очиства и прозрява, на прозрелия се дава извор на мъдрост – очевидността. Но първото условие за помъдряване е честността пред лицето Божие със самия себе си и с предмета на въпроса. Може ли човек, който се стреми към нравствено съвършенство, да се противи на злото със сила и меч? Може ли човек, вярващ в Бога, приемащ Неговото мироздание и своето място в света, да не се противопоставя на злото с меч и със сила? Това е двойственият въпрос, който днес изисква нова постановка и ново решение. Особено сега, както никога по-рано, защото е безсмислено и безплодно да се търси отговор на въпроса за злото, без да има опит със същинското зло...“
Книгата се посвещава се на всички воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество.
Български
