Противно на хронологическата логика, тази книга започва със старостта. Но нейната логика е на „жизнения път“ на режима, а не на хората в него. За „младия строй“ старостта е анормална, доколкото е присъствие на миналото, от което той се оттласква; тя следва да бъде сегрегирана и скрита или най-малкото – недовидяна от насочения към бъдещето институционален взор. По-нататък, с остаряването на самия режим, но не и на неговата утопия, старостта трябва да бъде някак преодоляна, ако не и направо преобърната. Накрая „младежкият“ революционен устрем тихомълком отстъпва пред консерватизма и усилието за контрол, озаптяване и удържане на младостта в утъпкани коловози.
Български
_50828_1.jpeg)
