Книгата на Николай Турлаков е събитие за съвременната ни хуманитаристика не само защото е демонстрирана плодотворността на философската рефлексивност, чрез която авторът е успял да извади на показ скрити пластове за литературната критика, като открива нови смислови хоризонти в текстовете на Йовков, но и защото е показана изначалната битийна приобщеност на българския език.
Николай Иванов Турлаков е доктор по философия и работи в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Неговите професионални интереси са в областта на онтологията, екзистенциализма, херменевтичната феноменология и философската херменевтика.
Български
_46828_1.jpg)
