Фрийдман, който небрежно носи образа на учения, пише увлекателна проза, по-скоро обогатена, отколкото обременена от цитираните любопитни факти. Макар че тонът е обагрен с добронамерена ирония, книгата повдига сериозни въпроси за сложното взаимодействие между власт и страсти. Това е културна история в най-добрия ѝ вид – изпълнена с тънки наблюдения, освободена от модни увлечения и приковаваща вниманието.
Ерудирана и забавна, биографията, която Дейвид М. Фрийдман е написал за една част от мъжкото тяло, същевременно е история на една идея, изследване на един символ; смело пътуване по опасната територия между ума и най-непокорния преден пост на неговата империя. „Другата глава“ е толкова провокативна, колкото тематиката налага.
Български
