През 1584 г. Джордано Бруно публикува в Лондон своя трети диалог на италиански език: „За безкрайното, вселената и световете“. Съчинението e своеобразно продължение и развитие на собствената философска система на Бруно, чието начало е поставил с диалога „Пепеляната вечеря“ (издаден на български от издателство „Изток-Запад“). В диалога авторът съчетава бляскавото си чувство за хумор и драматургично майсторство с излагането на ключови философски твърдения, които преобръщат цялата история на европейската мисъл.
Бруно радикално променя съществуващата представа за вселената. Със своя визионерски дар, съчетан с удивителна ерудиция, философът от Нола успява да отвори затворения свят на средновековното мислене и с точни аргументи да даде съвършено нова представа за космоса като безкраен и съставен от множество светове.
Български
