Александър Николаевич Шелепин влиза в историята като човека, организирал през есента на шестдесет и четвърта година свалянето на Хрушчов. Именно Шелепин тогава е смятан за най-реалния кандидат за поста ръководител на КПСС и СССР – името му се спряга не само в Съветския съюз, но и в чужбина. Оглавявайки през 1958 година КГБ, той залага на електронното разузнаване и работата на дешифраторите на чуждестранната кореспонденция. Тогава в Първо главно управление се създава отделът, занимаващ се успешно с проникването в чуждестранните посолства зад граница и с вербуване на шифровачите. По времето на Шелепин Комитетът за държавна сигурност насочва усилията си върху „активните мероприятия“ – през януари 1959 година е създаден отдел „Д“, отговарящ и за провеждането на операции по ликвидирането на избягали на Запад врагове на съветската власт. Една от тези операции е и убийството на Степан Бандера.
Още за живота на втория в държавата човек от времето на Хрушчов, малко познат в България поради изпадането му в немилост при Брежнев, можете да научите от книгата на Леонид Млечин „Шелепин и ликвидирането на Бандера“.
Български
