Тези политически движения се раждат от кризата, хаоса, разрушението, шока и бруталността на Първата световна война. Едно след друго те се превръщат от маргинални явления в примери за политически успех. Когато идват на власт, създават режими, каквито светът не е виждал дотогава, режими, които едва ли някой е смятал за възможни преди началото на войната: болшевиките на Ленин в Русия през 1917 г., фашистите на Мусолини в Италия през 1922 г., националсоциалистите на Хитлер през 1933 г. а шест десетилетия след края на Първата световна война – ислямистите на Хомейни в Иран през 1979 г.

Това са четири тоталитарни идеологии, но свързани с един и същ тоталитарен начин на мислене и идеала за всемогъща държава, където всичко и всички са контролирани. Те имат революционен характер, тъй като желаят радикален разрив със съществуващия ред и смятат, че са намерили рецептата за съвършеното общество. Но са готови да използват най-крайни средства – насилие, терор и жестокост, за да постигнат своя идеал. Те решават кое е добро и кое – зло, като правят опит да бъдат всемогъщи. Фашизмът, националсоциализмът и комунизмът дори се опитват да заместят Бог в един обезверен свят, докато религията е съществена част от идеологията на ислямизма.

There is no added resume!