Първата част – „Българският характер“ е разгърната в три текста, които са ситуирани (условно) успоредно един на друг. Основният текст е този на изложението, вторият, доуточняващ, се съдържа в бележките и третият е този, който е маркиран като допълваща библиография. Най-добрият прочит вероятно би бил едновременният: така биха изпъкнали значенията на интертекста, получен от различните нива на диалогичност. Всъщност, най-правилно е цялата тази част да бъде представена като диалог – между различни творци, между тях и народа ни, между автора и читателите, дори като диалог между различни култури. Независимо че фактите са изложени не безпристрастно, научният обективизъм намира обобщения в зоната на оптималната точност, маркирайки социалната природа на българина.
Във втората част – „Българската фолклорна култура“ се изследват основни факти от традицията и същевременно се изясняват връзките им със съвременността. Анализът на културата – материална и духовна, делнична и празнична, колективна и индивидуална води до по-добро познание за народа ни; всъщност, и по-добро самопознание. Тук са щрихирани основни параметри и проявления на фолклорната култура; анализира се и средата, в която се заражда и функционира всяко едно социокултурно явление (неделимо единство на дейност и ценност).
Есетата са базирани върху голям емпиричен материал и важна идея в цялостното изследване е идеята за синкретизъм на текст и контекст, спрямо която фактите се изясняват в хода на тяхната социокултурна природа.
Български
