Монографията разглежда възникването на две основни идеологически течения в руската обществена мисъл – консерватизма и национализма през втората половина на XIX век и връзката им с политиката на модернизация, провеждана в разглеждания период. Тя проследява влиянието на теорията за официалната народност върху идеологията на „охранителството“, както и политическата програма, изработена от неговите представители. Специален акцент е поставен върху ролята на славянофилските концепции както върху идеите на неоконсерватизма, така и върху зараждащия се руски национализъм. Книгата представя основните проблеми, които руският национален проект набелязва пред имперската власт и решенията за тях, които той предлага.
Български
