С тази книга, написана като монолог от дивана на психоаналитика, авторката ни прави съучастници на най-интимните си спомени и тълкувания, които прави за собствения си живот.
Това е една история, изпълнена с хумор, но и с реализъм, в която светът на децата се представя много по-ужасяващ, отколкото изглежда на пръв поглед.
Един роман с необичайни аспекти за живота между Латинска Америка и Европа.
Южноамериканското изгнание, миграцията от Магреб и затворите в Мексико Сити са част от контекста на този трогателен роман, който ни разкрива начина за приемане на самия себе си.
Гуадалупе Нетел потвърждава с този роман това, което критиката отбелязва от дебюта ѝ, че е едно от откритията на последното десетилетие.
Български
