„Две години след като го започнах, първият ми роман, „Затворисърце“, е готов да излезе по книжарниците. И не мога да не започна с няколко големи благодаря-та.
Редактор е писателят, на когото най-много се възхищавам – Кристин Димитрова, майка ми. Нямам достатъчно думи да ѝ благодаря, но вече го направих на семеен обяд. Благодаря на моя издател, Божана Апостолова, че ми повярва и че беше смела, когато за мен беше важно. Благодаря на невероятния Калоян Зарков за корицата и най-вече за това, че ме разбра. Благодаря на сестра ми, Лили, за неуморната подкрепа. Благодаря на незаменимите хора от „Жанет 45“, че превърнаха ръкописа в книга. Благодаря на Захари Карабашлиев, Марин Бодаков и Митко Новков за мъдростта и подкрепата. И на баща ми, Владимир Трендафилов, за това, че ме бутна от ръба, с надеждата да полетя. Знам, че за него тази метафора е твърде сантиментална. За мен е допустима.“
Константин Трендафилов
„Само не ме пускай“ казва онова необикновено момиче в ухото на героя след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва.“
Захари Карабашлиев
Български
