Целта на Мила Искренова е не просто да обговори основните проблеми на съвременния танц и неговото „великолепно и злополучно“ българско битие, да се вгледа в аспектите на танцовата естетика и сценично изкуство, да обсъди световните тенденции и образци, като танца на Мърс Кънингам, Пина Бауш, но най-вече да разкрие живота и битието на твореца, взаимодействието му със средата, работата му с тялото и изразяването на духовната материя. Да покаже живота като творческа отдаденост, а изкуството като начин за себеоткриване, себепознание и неповторима и примамлива форма за дълбока комуникация с останалите хора.
Петър Пламенов
Вкусът на неговото тяло е ароматът на нейната душа. Тя е Мила Искренова, а Той – всичко останало.
Тази книга не може да бъде разказана. Няма сюжет. Но може да бъде изсвирена, защото е партитура или друга знакова съвкупност, възхитително категорична.
Толкова е богата и единна, че докато я възприемах на малки глътки, ми хрумна оксиморонът: „Соло оркестър“.
Композирана е по законите на речевата предкласика, а е изпълнена чрез всички синоними на движението. Толкова е лична, че думите в нея излъчват само онова значение, което читателят има нужда да им придаде. В тази книга различни словесни същности – есета, дневници, наблюдения, истории, рефлекси, фрагменти (от ежедневието и еженощието) – пулсират с еднаква вибрационна честота – тази на самата Мила Искренова.
Неда Антонова
Български
