Човекът е книга - отражение на небесния свитък, в който се записва всяка дума и мисъл.
„Сто лични“ на Илияна Делева е заявена като изживяно повторение на вечните скрижали; иззидана от морени, от павета и сънища - градски товар по стръмнината на дните.
Изкачването обаче не звучи по сизифовски тежко и неумолимо. Камъкът е глухарче - той не дърпа назад отново и отново, а разтваря парашути и ни отвежда до върха на планината. Можем да обозрем целия пейзаж - ведър, макар и потънал в смог. Изгревите са бързи молитви в страна, в която бъдещето спи, а надеждата все пак е жива.
Стоте лица на града в поетично-прозаичните фрагменти пътешестват с автобуси и трамваи, на хоризонта релсите се събират в една повече от ясна картина - страшна със своята разчлененост, но не и за Илияна Делева - смел наблюдател на протести, на хаос и на разпад.
Христина Мирчева
Български
_45447_1.jpg)
