Събитията от началото на века ни карат да се оглеждаме на всяка стъпка и да живеем все по-трудно. Европа тъне в страх, а САЩ не е вече майка-закрилница на емигрантите. Търсим пътеки за оцеляване далече от всичко мило и род но. На фона на цялата бъркотия се опитах да опиша защо и как напуснах повторно родината си, не за да дам кураж, а за да внуша на по-младите, че и в САЩ щастието не расте по дърветата. Не искам да разбивам надежди или да сея митове за благополучие. Убеден съм, че „Недовършени неща“ и „По-доброто предстои“ са задължителни за тези, които се редят на опаши пред американското посолство - като практически енциклопедии на живота отвъд Океана, даващи пълна представа за единството на частната инициатива, взаимния контрол и полицейска намеса. В тях има общовалидни истини за отношенията между хората в САЩ, за видовете усмивки и срещи. Прочетете книгите, за да не останете с чувството, че се разминавате със 100% гол от златна дузпа. От тях ще научите колко са чувствителни приятелствата и че щастието не е „самотен бегач на дълги разстояния“. Обичам ви и ви целувам истински!
Автора
Български
