От 2003 година досега всяка седмица Мирела Иванова записва своеобразната хроника на случващото се, на възможната и копнежна събитийност на българското всекидневие. С кураж, ирония и болка надниква в същността на несбъдващия се според високите ни представи живот, търси исторически обяснения и духовни опори, разказва прости истории, които съдържат уроците на притчата. С инатлива упоритост се взира в процепите, през които изтича градивната енергия на българите, забелязва и назовава тъмните и насилнически обществени явления, дамгосали българския преход, задава въпроси към общността, натоварени с всевъзможни лични отговори.

„Площад България“ е разделена на три взаимопреливащи се и разговарящи помежду си дяла: „Свръхбагаж“, „Из едни новини“ и „Къде е заровено българското куче“. Текстовете могат да се четат последователно, отзад напред и обратно: но и заедно, и поотделно те разказват запомнящо се и пристрастно величествената българска разпнатост между тягата по порядък, „здрава ръка“ и подчинение и вечно изменчивите южняшки хаос, всезнаещо свободомислие и мърлявина.

Вместо послеслов в края на книгата е поместена студията на проф. Михаил Неделчев „Поетесата Мирела Иванова като публицист“, която завършва с думите: „Мирела Иванова: тъжният, яростен, смеещ се през сълзи свободен човек, който се грижи ежеседмично и за нашите лични и общи свободи!“.

There is no added resume!