Книгата съдържа над 200 писма и пощенски картички на Елисавета Багряна за периода от 1913 до 1988 г., като преобладават тези, писани между двете световни войни. Адресирани са до Владимир Василев, Николай Лилиев, Дора Габе, Петър Динеков и Иван Бочев.
Писмата разкриват нови моменти от биографията на забележителната поетеса, част са от нейния „сеизмограф на сърцето“.
В кореспонденцията си Багряна споделя впечатления от своите многобройни пътувания – в България, Виена, Париж, Прага, Словения, Истанбул, Анкара, Берлин и др., но и размисли за щастието, обичта, поезията, живота, хората... Писмата ѝ открояват по-пълнокръвно нейния духовен портрет, творчески планове, настроения, вълнения.
Български
