Блага Димитрова (1922–2003) израства във Велико Търново, но семейството се преселва в София, където тя завършва I девическа гимназия (класически отдел с латински и старогръцки), а след това славянска филология. Докато учи, взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и изпълнява клавирните сонати на Бетовен. Била е редакторка в сп. „Септември“ и ДИ „Народна култура“, на няколко пъти остава без работа. Владее пет езика. Издала е много книги със стихове, романи, есета, спомени, както и два тома документално изследване за българската култура от първата четвърт на XX век (в съавторство с Йордан Василев) въз основа на анкета с Е. Багряна. Превела е от полски „Пан Тадеуш“ от Мицкевич след 15 години труд, от старогръцки „Илиада“ от Омир (заедно с Ал. Милев), стихосбирка от лауреатката на Нобелова награда Вислава Шимборска (от полски), както и редица книги от полски, руски, шведски и др. автори. Не е членувала в партия, участвала е в дисидентския Клуб за демокрация, преследван от комунистическата власт. Била е вицепрезидентка на България (1992–1994), подава оставка.
Романът „Отклонение“ (1967) има досега шест издания. Преведен е на осем езика и особено странна е съдбата на немския превод – той излиза с различни заглавия в тогавашните Западна и Източна Германия. По романа е заснет филм (1967), в който главните роли изпълняват Невена Коканова и Иван Андонов.
Български
