„Мъртвата пеперуда“ на Майя Динева е поетичен роман. Да, това твърдение е странно, след като в генезиса на неговата канава стои едно необмислено, жестоко убийство. И въпреки това „Мъртвата пеперуда“ е поетичен роман. Поетичен заради вярата на героите му, които независимо от препятствията и спънките, които им препречва животът, продължават напред, без да се оплакват, вярвайки в Божието възмездие и правда. В това е една от поезиите на човешкото – да вярва, макар всичко да го подтиква към обратното.
Това е роман, който не се появява често на българската литературна сцена. Може би донякъде бихме били в правото си да го съотнесем към почерка на Теодора Димова, която също е способна поетически да разкаже суровото. Но тук то е повече лирично, повече романтично, ако щете, ако и тежките драми, които описва. Героите също са повече „отвеяни“, ако мога така да се изразя, герои почти „не от мира сего“.
Митко Новков
Български
