Your cart is empty!
Мравки и богове – хроника на 20 век
Издателство Жанет 45 публикува за пръв път романа на Стефан Цанев „Мравки и богове – хроника на ХХ век“ преди 20 години, навръх 2000 година.
Има книги – пошумят и се забравят, „Мравки и богове“ продължава да се търси непрекъснато от читателите през тези 20 години, изданията му са претърпели много допечатвания.
Това е 4-то юбилейно издание на романа, великолепното му художествено оформление е дело на художника Христо Гочев.
Стефан Цанев е започнал да пише романа си „Мравки и богове“ още през 60-те години на миналия век (заглавието на романа може да открием в поемата „Всеки час на деня“, публикувана през 1962 г.), романът е първоизточник на идеите на много негови стихове, на героите и сюжетите на много негови драми, включително и на драмата, която пише в момента („Убийството на Богородица“), в романа е началото и на 4-томната историческа сага „Български хроники“.
Въпреки определението „Хроника на ХХ век“, реалното действие в романа се развива в рамките на два дни, но в тези два дни се побират събитията през целия ХХ век, както и събития от преди Христа до бъдещата 2030 година.
„Това е магическа структура, роман-река, паноптикум от необикновени характери, поема за страдалната България!“
Георги Цанков
Стефан Цанев
Стефан Цанев (1936) е популярен български поет, драматург, публицист, автор на оригинални произведения за деца. През последните години се насочи и към белетристиката, като романът му „Мравки и богове“ е сред малкото творби на българските автори, предизвикали широк читателски интерес. В основата на успехите на Цанев е усетът му за злободневното и проблемното в живота, неговата близост до типовите нагласи и настроения. Към действителността и поставяните от нея въпроси авторът подхожда страстно и ангажирано, като полемиките му са публицистично интонирани.
Естетическото при този автор е функция на етичното, романтичната или сатиричната патетика е в основата на риторичната организация на словото му. Това до известна степен изразява и характерните нагласи на голяма част от поколението на поетите от 60-те години на ХХ век, към което принадлежи Цанев. Сред тях той се отличава с по-ясна и категорична заявеност на опониращия дух, с по-малък интерес към сложните поетически форми и неразчитащи на широк отзвук експерименти. В този смисъл той е своеобразен български аналог на някои от представителите на „естрадните“ автори в руската поезия от 60-те години на миналия век и най-вече на Евтушенко. Гражданската ангажираност на Цанев и готовността му да откликва по широк спектър от парливите въпроси на деня го поставят сред най-познатите медийни личности на днешна България.
There is no added resume!