Your cart is empty!
Любовта на най-бележитите български поети, писатели и учени
Тази книга е плод на повече от десетгодишни документални проучвания на живота и творчеството на група от най-бележитите български поети, писатели и учени, като по-специално са изследвани повече от 1000 документа, засягащи интимния им живот и връзките им с техните любими. Целта, с която беше направено изследването, не бе да се открият пикантни подробности от емоционалния живот на творците, а преди всичко да се установят обективно резултатите от стимулиращото въздействие, което е оказвало върху творчеството им вдъхновението от техните любими.
Така поставена тази цел, не бе възможно тя да бъде постигната само чрез изследване на интимния живот на отделни творци със средни възможности. Това наложи да се проучи групово въздействието на любимите върху творчеството на някои от най-бележитите български поети, писатели и учени – Петко Славейков, Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и Боян Пенев – живяли и творили през историческите епохи на Възраждането ни и в следвоенна България. Освен стимулиращото въздействие, което любимите на творците са оказали върху творчеството им, е разгледано и влиянието, което мъжете-творци са оказали върху своите любими – поетесите Мара Белчева, Дора Габе и Елисавета Багряна.
Здравко Дафинов
Здравко Дафинов (09.09.1913–21.06.2008) е роден в гр. Враца. Първоначално следва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1938 г. завършва Военното на Негово Величество училище. До 1946 г. е действащ офицер (капитан) от зенитната артилерия. Стипендиант е на Генералщабната академия в София. След уволнението от войската като „царски офицер“ през 1946 г., завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1949 г. до пенсионирането си през 1978 г. работи като библиотекар в Университетската библиотека и началник методически отдел в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Здравко Дафинов е старши научен сътрудник по библиотечно дело и кандидат на архитектурните науки. Той е един от учредителите на Съюза на възпитаниците на Военните на НВ училища, създател и първи главен редактор от 1992 г. до 2001 г. на органа
на Съюза на ВВНВУ, списание „Един завет“.
От 1993 г. до 2008 г. той написва и публикува 27 тома – документални хроники за най-голямите български поети, писатели, учени и политици (Петко и Пенчо Славейкови, Христо Ботйов, Иван Вазов, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Алеко Константинов, Димитър Талев, Иван Шишманов, Йордан Йовков, Боян Пенев и Петко Каравелов), шест тома мемоари (1923 – 1999 г.) и документалната повест „Монахът войн“ за отец Матей Преображенски, съратникът на Левски.
There is no added resume!