„Когато се случи първото земетресение, нашите местни придружители се погрижиха първо за нас, според поетите отговорности и след това неотложно се завтекоха да помагат на тези в беда. Без да питат какви са, колко са, богати ли са, бедни ли са. Именно в такива моменти си проличава духовната извисеност. Пък нека ги третираме като изостанали, нецивилизовани и примитивни. Думата ми е - такива хора ще пребъдат, а от нашата „напреднала цивилизация“ ще останат само смущаващи спомени. И тук не намеквам за езотерика и не пророкувам за надвиснали бедствия. Имам предвид едни сухи и скучни факти - отрицателен прираст в „цивилизацията“ и положителен при „изостаналите“. Въпрос на време. Прашинка във Вечността!
Да отгледаш здрави и читави деца. Да създадеш в тях стремеж да са Хора. Това също е служене. Мир и любов вам!“
Български
