„Тя е от онези жени, които Господ е дарил с всичко. И още – сякаш й е вдъхнал онова светличе на духа, което невидимо играе в нея, излиза от нея и броди някъде край нея като ореол от очарование и свобода...“
Орисана да бъде свръхземна, свръхестествена и нереална, орисана да бъде светлина, да носи радост и изцеление, тя е заплаха за ограничените духовно хора от „затънтеното из джендема село“, които са лишени от вътрешни сили, за да надскочат „вехтите повели“, които ги „дърпат и спират, и натискат“. Лошотията на хората, породена от „дивота и простотия селска“, от неразбирането на свръхземното, необяснимото, различното, съвсем закономерно влиза в конфликт с красотата и доброто. Но може ли тя да ги погуби? Или има надежда за просветление? Има ли брод към доброто? Показва ли Бог пътя към тях?...“
Гл. ас. д-р Атанаска Атанасова,
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, БАН
Български
