Но Джаспър не е изчезнал напълно. „Три пъти на разсъмване“, вторият роман, е триптих: три сцени със своите герои и множество абстрактни случки, звучат леко обезпокоително, тъй като читателят се опитва да напасва парчетата, съвпадат имена на събития и диалог, за да решите пъзела, изработен от предходния роман. „Три пъти на разсъмване“ се отгатва като ребус и всяка страница е с елемент от предишните, като води към успешното му решаване. Тя включва: мъж, който се укрива в лоби на хотел, и жена, която се предлага пияна в светлината на разсъмването, администратор на хотел и момиче, което се опитва да избяга от лошото си гадже, полицайка, която помага да се спаси момче от горяща къща. В написаното Ребека открива автопортрета на художника, замаскиран в проза като нежни потоци, вплетени в текстил, видими само на определена светлина. Години след като Джаспър си е отишъл, Ребека, сега омъжена и майка на дете, отваря за първи път книгата, която той ѝ е дал, и започва да разбира начините, по които той се е скрил там, а същевременно се разкрива. „Тогава вдигна поглед от редовете и разбра, че всички портрети, направени от Джаспър Гуин, щяха да останат скрити, както той бе пожелал, но два от тях щяха да го направят по необикновен начин, обикаляйки по света, пришити тайно в страниците на две книги. Единия го познаваше много добре и това беше нейният. Другия го бе разпознала току-що и това беше портретът, който всеки художник рано или късно опитва да направи – автопортретът.“

Но кой е Джаспър? Барико оставя отговора двусмислен.

There is no added resume!