В „Помощ, простете“ Октав, героят от „9,99 лв.“, е сменил професията си от рекламист в ловец на модели. Ловът се извършва в Русия, дивечът са най-големите руски красавици. Таргетът: трите милиарда жени, които искат да приличат на една и съща. Тирания на младостта? Диктатура на красотата? Да, но и за фон – Русия на безскрупулните олигарси, на нечистоплътните афери, на мнимата свобода. В приказната Москва, в храма „Христос Спасител“, Октав разказва на един православен отец за своята среща с четиринайсетгодишната Лена, негова първа и последна любов.

Лена беше като цар Мидас – когато човек я гледаше, всичко ставаше златно: мигът, шията ѝ, нозете ѝ и мъничките ходила, положени в евтини сандали, всичко, околният въздух, дори езикът ѝ, ако можеше да се види, се превръщаше в злато. При вида ѝ човек се чувстваше преходен, мимолетен, стар, неутешим. Щеше му се да е разтворимо хапче в чаша вода, което тя ще изпие, когато страда от мигрена; да е част от мехурчетата, които ще гъделичкат езика ѝ, преди да премахнат главоболието. Щеше му се да я гледа как спи триста години, знаейки, че подобна гледка не може никога да омръзне.

Пак в Москва, пак в храма настъпва неочакваният край на една история, която Бегбеде разказва – по обичая си, – без да си мери приказките, но и с преклонение пред поезията на красотата.