Трилогията „Ослепително“ е представителна за творчеството на Мирча Картареску. И стиховете, и разказите, и новелите му водят към тази книга. Тя скрито ги съдържа в себе си, цитира ги.
Книгата няколкократно нарича себе си „нечетима“. И наистина често вкарва принудително в интелектуални игрови изпитания своя читател. От една страна той е силно респектиран от смазващата култура на текста, но от друга – възвисен от приятелската топлота на автора.
Ориентирана изцяло към идеята за Цялото, книгата често работи срещу собствената си цялост. Строи повествователния си гръбнак върху редуващи се инициационни преходи, повечето от които завършват в ослепителната светлина на идеята за Бога. Духът на трилогията е насочен към преодоляване на лошата симетрия на човека, на живота и на света, към невъзможното помиряване на Безкрайността и Цялото и в това се крие нейният особен неомитологизъм.
В книгата има много биология, физика, неврология, психиатрия, теология, семиотика и квантова механика. Но над всичко това с царствена щедрост доминира литературата.
В „Ослепително“ могат да се открият ДНК-молекули от всички големи писатели на двайсети век. Самият автор отличава специално измежду тях Франц Кафка и Томас Пинчън. Но бащите са много повече – толкова, че да позволят на сина да бъде себе си. Рожба на румънската и на световната литератури, Мирча Картареску изгражда свой свят, различим от пръв поглед сред всички останали като репрезентативен за европейската литература от началото на ХХІ век. Емблемата на този изключителен свят е тъкмо трилогията „Ослепително“.
Български
