В първия ден от новата учебна година едно момче на четиринайсет години обявява пред съучениците си, че нищо няма смисъл, че в мига, в който се раждаш, започваш да умираш и по-добре да не правиш нищо. После напуска училище и се качва на едно дърво, откъдето постоянно напомня на приятелите си, че живеят в лъжа, в маскарад. В душите на момчетата и момичетата от класа се загнездват съмнения, че той може би е прав, и те решават да докажат не толкова на него, колкото на себе си, че все пак има неща, които не са съвсем безсмислени, които са важни и вдъхват силите и вярата да продължиш нататък. Така в изоставена дъскорезница край провинциалното градче се появява „купчината смисъл“ – всеки трябва да занесе на нея онова, което му е най-скъпо. Всичко започва безобидно, на шега, с една въдица, чифт зелени сандали и няколко комикса, но бързо придобива крайни, свирепи измерения, за да оголи странната нравствена безтегловност, в която се носи днешното общество.
Романът на датската писателка ЯНА ТЕЛЕР често е описван като „Повелителят на мухите“ на ХХI век – тук обаче изолацията вече не е физическа, а дълбоко емоционална, същностна, екзистенциална.
„Най-добрата книга, която съм чел напоследък, е „Нищо“ на Яна Телер.“
Джон Грийн
Български
