Прочутият пианист Райдър пристига в неназован европейски град, където е поканен да изнесе концерт. Всички, на които се натъква там, са нещастни, онеправдани от съдбата, вечно недоволни. Райдър се лута между тях като в кафкиански сън, паралелните съдби и фрагментите от тях се сливат в една: съдбата на всички нас, и ние се питаме кога животът се е превърнал в презентация, приятелите – в група за поддръжка, а големият концерт, галапредставлението, което очакваме с такова нетърпение и за което се готвим цял живот – в един безкраен антракт. Райдър обикаля из тази изобличена и заклеймена реалност, в която всички са като досадни мухи и не спират да жужат за проблемите си и да искат, искат, искат. Всичко – като във всеки сън – е изкривено, изопачено, преобърнато, отразено в кривото огледало на несбъднатите мечти и прекалените очаквания. А дните отминават. И в абсурдния ни живот смисъл няма. Утеха също…
Но Ишигуро нямаше да е толкова велик и прекрасен, ако тази сюрреалистична какофония не се беше превърнала под перото му в песен.

There is no added resume!