„Небето няма дъно“ е последната книга на Хана Андроникова, която коренно се отличава от предишните ѝ творби. Книгата е до голяма степен автобиографична.
Емоционални житейски събития стават импулс за неочаквано пътешествие, по време на което историята и разказвачът претърпяват трансформации. Книгата се превръща в пътуване, а пътешествието в пространството е метафора на пътуването до най-отдалечените кътчета на душата.
Границата между реалността и фантазията се размива, става лесно преодолима и маловажна. Къде започват и къде свършват нашите възможности и способности? Как болезненият опит се превръща в мистичен? Без сантименти авторката изживява загубата като възможност за трансформиране и сама се примирява вътрешно със своята кончина, приемайки я без възражения. Така страхът и несигурността се прераждат в радост и игриво безгрижие.
Български
