Авторката възкресява детството и юношеството си в Сайгон, столица на Френски Индокитай, през трийсетте години на миналия век. Срещата между петнайсетгодишната девойка и много по-възрастния от нея китаец рентиер служи за завръзка на една от най-вълнуващите любовни истории във френската литература. Но „Любовникът“ е много повече от историята на любовта между китаеца и бялото момиче. Това е култова книга, зафиксираща в слово неизразимостта на чувството, което превръща девойката в жена и ѝ дарява власт над думите. Тази девойка е Маргьорит Дюрас, едно от литературните величия на Франция.

Много скоро в живота ми стана твърде късно. На осемнайсет години вече беше твърде късно. Между осемнайсетата и двайсет и петата година лицето ми неочаквано прецъфтя. На осемнайсет години остарях. Не зная дали с всички е така, никога не съм питала. Струва ми се, че са ми споменавали за този неудържим напор на времето, което ви поразява, когато сте в най-младата, най-прехвалената възраст на живота. Състаряването бе брутално. Видях как обхваща чертите ми една след друга, как променя съотношението помежду им, прави очите по-големи, погледа по-тъжен, устата по-непоколебима, отпечатва върху челото дълбоки бразди.