Майката на Анна, Катарийна, е естонка, която отрича своя произход, знаейки с каква лоша слава се ползват жените от СССР във Финландия. От страх да не би дъщеря ѝ да се сблъска същите предразсъдъци, тя ѝ забранява да говори естонски и да казва на когото и да било откъде е родом нейната майка. Катарийна крие корените си и по друга причина – маниакалното старание да избягва доносниците, онези, които са били изпратени от Естонската ССР да я следят във Финландия. Майката и дъщерята редовно пътуват до Естония на гости на бабата и лелята на Анна, които са запознати отблизо с трудовите лагери в Сибир и с всички несгоди, които установяването на съветската власт донася на естонците. Докато Анна се бори със, или по-скоро „за“, своята булимия и отказва да проумее сериозността на заболяването си, читателят се запознава с историята на нейното семейство, с причината за заболяването ѝ, което приравнява размерите на женската фигура с границите на държавата. Вярна на историческите факти, авторката рисува един свят на подтискане и ограничения с всеотдайност и меланхолия, но също и с доза хумор, като превръща миналото едновременно в уютен дом и неумолим преследвач. Наред с това запознава читателя с психологическите предпоставки за заболяване, което никой не бива да подценява, точно както не бива да си затваря очите и за влиянието на миналото върху настоящето на цели поколения.

There is no added resume!