Печели войната не онзи, който печели битка – а онзи, който живее един ден повече от врага си.
Във Венеция, към края на XVI век. Якомо Робусти – известен още като Тинторето, италиански живописец, един от най-талантливите представители на венецианската школа и последният голям художник на Италианския ренесанс, защитава постиженията си с всички възможни средства. Той процъфтява независимо от конкуренцията, заплахите за побой и измамата като начин на живот, като същевременно намира вдъхновение за картините си в извънредния физически свят, който го заобикаля. Въпреки дългогодишните враждебни отношения със своите противници, Тинторето нито веднъж не подлага на съмнение нито себе си, нито своя талант – вулканичен човек, амбициозен и нестандартен, който живее, за да рисува и за да наложи своето изкуство, би жертвал всичко и всеки. Семейството му споделя неговите чувства и страсти, но децата му си отиват едно по едно – с изключение на добрия Доминико – момичетата – в манастир, непокорните синове – далеч от дома. Незаконната дъщеря на Тинторето – Мариета, е най-съвършеното му творение. Талантлив музикант и художник, Мариета е жена с остър ум, безгранична креативност и ясна визия. От незаконния ѝ произход до практиката ѝ да се облича като момче, за да наблюдава необезпокоявана света, в който живее баща ѝ, животът ѝ придобива митичен ореол.
Мадзуко изследва любовта между Тинторето и Мариета до самия ѝ край. Нейната уверена проза въвлича читателя дълбоко в мистерията на живописта, в света на двама незабравими художници и в духа на един от най-очарователните градове на Италия, намиращ се на ръба на неизбежен колапс.
Български
