Прекрасна метафора за цензурата, овладяла страната.
Cultura/s, La Vanguardia
„Бащата на другия“ е много неща, но преди всичко е роман на протеста. […] Също така е история на ежедневния живот в Иран, където мълчанието гарантира спокойствие. Безмълвието на детето е безмълвието на цяла една нация.
La Razn
В „Бащата на другия“ авторката говори за страха, просмукал се в Иран, застиването между стремежа към истина и политическата коректност, изисквана от политическия консерватизъм.
La Vanguardia
Професионалният опит на авторката може да се забележи на всяка страница; Сании умело въвежда понятия и теории, свързани с психологията на детето, и демонстрира колко лесно е да причиниш, като родител, необратими щети на едно дете – но не по-малко лесно е и да не ги причиниш. Можем да открием смисъл и в една алегория. Шахаб е не само дете, което се сблъсква с трудност; немотата му е всъщност немотата на една нация, управлявана от жесток режим... Този роман е предупреждение. Паринуш Сании е изкусен майстор.
Cultural Supplement
Богато написан роман, чрез който Паринуш Сании дълбае в социалната тъкан на своята страна, Иран, и който, разказвайки историята на битките на едно дете, описва живота на жените. Стегнат диалог с главен герой, който се превръща в символ на надеждата за по-добър свят.
La Repubblica
Бих препоръчал тази книга на всеки родител като задължително четиво, особено на онези, които имат повече от едно дете. Бих я препоръчал на бащите, за да разберат по-добре какво се случва в душите на техните деца... Романът разкрива два гласа: на Шахаб и неговата майка; те осветляват болката на чувствителното, с богато въображение дете, както и болката на майката, която усеща истината и се бори с отсъстващия баща, който се вълнува единствено от своята работа.
The Sunday Journal
Български
