Бразилската поезия навлиза в родната ни реч омайна сладка през 1960-а. Прощапулникът е сполучлив: творба от Друмонд де Андраде, когото мнозина смятат за най-големия поет на Тропическия великан. Любипното е, че у нас тя идва през шведски език, в преведената книга „Вулканичен континент“ на Артур Лундквист. За тия 55 години прехвърлени са на български десетки бразилци, в списания, вестници, сборници. Друмонд има две самостоятелни книги. Сега благодарение на „Огледало“, издателство с подчертани заслуги в разпространението на бразилската изящна словесност, пред читателите застава най-младият неин представител тук, роденият през 1955-а Розалво Асиоли.