Американският писател Самюъл Лангхорн Клемънс (1835 – 1910), известен под псевдонима Марк Твен, сменя много професии, преди да се посвети на литературата. Бурният му пътешественически живот се превръща в неизчерпаем извор на познание и вдъхновение за него като журналист, романист, лектор и есеист. Въпреки славата му доста негови творби излизат под други псевдоними или анонимно заради опасението, че няма да бъдат приети подобаващо.

Личните и материалните несгоди, които често го спохождат, не му попречват да остави огромно по своя обем литературно наследство. Към тези затруднения могат да се добавят още неприятностите, които сам си навлича с острото си перо.

Забележителен обаче е и фактът, че век след смъртта му продължават да се издават и преиздават „нови“ негови произведения, а писатели като Хемингуей и Фокнър са единодушни, че Марк Твен поставя началото на модерната американска литература.

Освен майсторските романи и пътеписи той създава редица виртуозни кратки прозаични творби, много от които не са превеждани на български. Те все още не са събрани в пълно издание даже в родината му и една от причините е тяхната неопределеност по жанр. Както романите и сборниците, така и някои самостоятелни текстове на Марк Твен, често с привидно пренебрежение към формата, обединяват повести, разкази, есета, очерци, фейлетони, спомени, писма и анекдоти. С постмодернистична ирония те понякога дори са илюстрирани от самия автор.

There is no added resume!