Your cart is empty!
Майстора и Маргарита
В първата си редакция романът е с различни варианти на името. Тя е унищожена от самия автор на 18 март 1930 г., след като разбира, че пиесата му „Кабала святош“ е забранена. Работата над „Майстора и Маргарита“ е възобновена през 1931 г. Втората редакция е писана до 1936 г., а третата, започната през втората половина на 1936 г., първоначално е наречена „Князът на мрака“, но още през 1937 г. се появява добре познатото ни сега заглавие „Майстора и Маргарита“.
За да достигне романът до читателите си, основна заслуга има съпругата на писателя Елена Сергеевна Шиловская, която в тежките сталински времена успява да запази ръкописа и го показва години по-късно на филолога А.З.Вулис. Потресеният Вулис разказва за находката си на много колеги, след което в литературна Москва започва да се говори за новооткрит велик роман. Това води до първата публикация в списание „Москва“ през 1966 г. в тираж 150 хил. екземпляра. В него има две предисловия – на Константин Симонов и на Вулис. Редактираният текст на романа излиза самостоятелно през 1973 г., а окончателният текст е публикуван в пети том на събраните съчинения на Булгаков, издадени през 1990 г.
Михаил Булгаков
Михаил Булгаков (1891 - 1940) е роден в Киев, Украйна. Родителите му са руснаци, като баща му Афанасий Булгаков е преподавател в Киевската духовна академия, а двамата му дядовци са православни свещеници. През 1909 г. Булгаков завършва Първа киевска гимназия, където започва да проявява интерес към литературата. След гимназията започва да учи в Медицинския факултет на Киевския университет. След започването на Първата световна война се записва като доброволец в Червения кръст. През 1916 г. се дипломира като лекар.
По време на Руската гражданска война Михаил Булгаков служи в армията на Украйна и в други антикомунистически формирования. След края на войната братята му емигрират във Франция, но той остава в Русия. За година и половина е лекар в село Николско, Смоленска губерния, но през 1919 г. решава да се откаже от медицината и да се заеме изцяло с литературна дейност.
Пише статии и фейлетони за вестници и списания, сборникът му „Дяволиада“ (1925 г.) привлича погледите на критиката. Пиесите му, поставяни на сцените на МХАТ, Театър „Вахтангов“и Московския камерен театър, предизвикват множество критики и спорове. В края на 1920-те год. все по-често е критикуван за антисъветското съдържание на произведенията му, като след 1929 г. цензуратапрактически преустановява нови публикации на негови работи.
Романът „Майстора и Маргарита“ и повестта „Кучешко сърце“ са публикувани след смъртта му.
There is no added resume!