Писането на Майрьокер минава през фазата на активизма – твърде характерна, радикална естетическа нагласа за Виена през 50-те години на ХХ век, за да навлезе необратимо в дебрите на един стил, който е своеобразно смешение от сюрреализъм и натуралистично изображение, където действителността просветва в асоциации – нерядко културни, – по-истинни от самата реалност, оказала се на свой ред асоциативно възсъздадена, илюзорна, фрагментарно разпадаща се. Едно писане, съсредоточено върху самото себе си, където разказността е разградена, а Азът – непрестанно разколебаващ своята идентичност.
Български
